Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга в Русия. Тече през голяма част от Централна и Югоизточна Европа, от Шварцвалд до Черно море. Най-дългото ѝ горното течение Брег извира във Фуртванген им Шварцвалд, а реката носи името си от сливането на изворите ѝ в Донауешинген нататък.
Някога Дунав е бил дългогодишна граница на Римската империя, а днес е реката, която преминава през най-голям брой държави в света (10, Нил е на второ място с 9). Дунав води началото си от Германия и тече на югоизток в продължение на 2850 км, като преминава през или граничи с Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, Румъния, България и Украйна, преди да се влее в Черно море. Водосборният му басейн се простира в още девет държави.
Най-големите градове по реката са Виена, Будапеща, Белград и Братислава, които са столици на съответните държави. Дунав преминава през четири столици, повече от всяка друга река в света[5]. още пет столици се намират в басейна на Дунав: Букурещ, София, Загреб, Любляна и Сараево. Четвъртият по големина град в басейна му е Мюнхен, столицата на Бавария, разположен на река Изар.
Басейнът на река Дунав е дом на рибни видове като щука, судак, хамсия, велски сом, меджид и лин. Той е дом и на голямо разнообразие от шарани и есетри, както и на сьомга и пъстърва. В делтата на Дунав и в долната част на реката се срещат няколко вида еврихални риби, като европейски морски костур, кефал и змиорка.
От древни времена Дунав е традиционен търговски път в Европа. Днес 2415 км от общата му дължина са плавателни. Дунав е свързан със Северно море чрез канала Рейн-Майн-Дунав, който свързва Дунав при Келхайм с Майн при Бамберг. Реката е и важен източник на хидроенергия и питейна вода. Много европейски граници, особено на Балканите, също са прокарани от течението на Дунав.
Други имена на река Дунав
Реката е известна на древните гърци като Истрос, заемка от дако-тракийско име, означаващо „силен, бърз“, от корен, който вероятно се среща и в древното име на Днестър (Danaster на латински, Tiras в гръцки) и сродно на иранското turos ‘бърз’ и санскритското iṣiras ‘бърз’, от PIE *isro-, *sreu ‘теча’.
През Средновековието гръцкото Tiras е заимствано в италианския език като Tyrlo и в тюркските езици като Tyrla; последното е заимствано и в румънския език като регионализъм (Turlă). Трако-фригийското име е Matoas,[8] „носител на късмет“. Средномонголското име на Дунав е транслитерирано като Tho-na през 1829 г. от Жан-Пиер Абел-Ремуза.
Във всички съвременни езици, на които се говори в страни в басейна на река Дунав, се използват имена, свързани с Данувий:
- немски: Донау (IPA: ˈdoːnaʊ);
- румънски: Dunărea (чрез немски);
- баварски: Doana;
- силезийски: Dōnaj;
- горнолужишки: Дунай;
- чешки: Dunaj (IPA: [ˈdunaj]);
- словашки: Dunaj (IPA: [ˈdunaj]);
- полски: Dunaj (IPA: ˈdunaj);
- унгарски: Duna (IPA: ˈdunɒ);
- словенски: Donava (IPA: [ˈdóːnaʋa]);
- сърбохърватски: Дунав (IPA: [dǔna(ː)ʋ]);
- български: Дунав, романизиран: Дунав (IPA: [ˈdunɐf]);
- руски: Дунай, романизирано: Дунав: Дунай (IPA: [dʊˈnaj]);
- украински: Дунай, романизирано: Дунай (руски), Дунай,
- румънски: Дунай (IPA: [dʊˈnɑj]);
- гръцки: Δούναβης (IPA: [ˈðunavis]);
- италиански: Данубио (IPA: [daˈnuːbjo]);
- испански: Danubio; (испанско произношение: [daˈnuβjo]);
- турски: Tuna; Romansh: Danubi;
- албански: Tunë, окончателна албанска форма: Туна.
Етимология
Дунав е староевропейско име на река, произлизащо от келтското „danu“ или „don“ (и двете келтски божества), което от своя страна произлиза от протоиндоевропейското *dānu. Други европейски имена на реки от същия корен са Дунав, Дзвина/Даугава, Дон, Донец, Днепър, Днестър, Дисна и Тана/Деатну. ю
На ригведически санскрит dānu означава „течност, капка роса“, а dānuja означава „роден от dānu“ или „роден от капки роса“. На авестийски същата дума означава „река“. Финландската дума за Дунав е Tonava, която най-вероятно произлиза от името на реката на немски език – Donau.
Саамското ѝ име Deatnu означава „Велика река“. Възможно е dānu на скитски, както и на авестийски, да е била родова дума за „река“: Предполага се, че Днепър и Днестър, от Данаприс и Данастиус, продължават съответно скитското *dānu apara „далечна река“ и *dānu nazdya- „близка река“.
На латински език Дунав е наричан по различен начин Danubius, Danuvius, Ister[15] или Hister. Латинското име е от мъжки род, както и всички негови славянски имена, с изключение на словенския (името на Рейн също е от мъжки род на латински, на повечето славянски езици, както и на немски). Немското Donau (раннонемски Donaw, Tonaw,[16] средновисоконемски Tuonowe)[17] е от женски род, тъй като е преосмислено като съдържащо суфикс -ouwe „мочурище“.
Румънският език се различава от другите околни езици по това, че обозначава реката с женски род – Dunărea (IPA: [ˈdunəre̯a]). Тази форма не е наследена от латинския, въпреки че румънският е романски език. за да обяснят загубата на латинското име, учените, които предполагат, че румънският език се е развил в близост до голямата река, предлагат румънското име да произлиза от хипотетичното тракийско *Donaris.
Протоиндоевропейският корен на това предполагаемо име е свързан с иранската дума „don-„/“dan-„, а предполагаемият суфикс -aris се среща в древното име на река Яломица, Naparis, и в неидентифицираната река Миляре, спомената от Йорданес в неговата Getica.
Габор Векони казва, че тази хипотеза не е правдоподобна, тъй като гърците са заимствали формата Istros от местните траки. той предлага румънското име да е заемка от тюркски език (кумански или печенежки).
География
Класифициран като международен воден път, той води началото си от град Донауешинген, в Шварцвалд, Германия, при сливането на реките Бригач и Брег. След това Дунав тече на югоизток в продължение на около 2730 км, като преминава през четири столици (Виена, Братислава, Будапеща и Белград), преди да се влее в Черно море през делтата на Дунав в Румъния и Украйна.
Някога дългогодишна граница на Римската империя, реката преминава през или се допира до границите на 10 държави: Румъния (29,0 % от площта на басейна), Унгария (11,6 %), Сърбия (10,2 %), Австрия (10,0 %), Германия (7,0 %), България (5,9 %), Словакия (5,9 %), Хърватия (4,4 %), Украйна (3,8 %) и Молдова (1,6 %). Водосборният й басейн се простира в още девет държави (десет, ако се включи и Косово).
Водосборен басейн
Освен граничните държави (вж. по-горе), водосборният басейн включва части от още девет държави: Босна и Херцеговина (4,6 % от площта на басейна), Чешката република (2,9 %), Словения (2,0 %), Черна гора (0,9 %), Швейцария (0,2 %), Италия (<0,15 %), Полша (<0,1 %), Северна Македония (<0,1 %) и Албания (<0,1 %).
Общата площ на водосборния басейн е 801 463 km2 (309 447 кв. мили)и в него живеят 83 милиона души. Най-високата точка на водосборния басейн е върхът Пиц Бернина на границата между Италия и Швейцария, на 4 049 м.[22] Басейнът на река Дунав е разделен на три основни части, разделени от „порти“, където реката е принудена да преминава през планински участъци:
- Горен басейн, от изворите до Девинската порта.
- Среден басейн, обикновено наричан Панонски басейн или Карпатски басейн, между Девинските и Железните врата. Включва унгарските равнини Кисалфьолд и Алфьолд.
- Долен басейн, от Железни врата до устието на реката, включително делтата на Дунав.
Държави и градове по поречието на река Дунав
Дунав преминава през много градове, включително четири национални столици – Виена, Братислава, Будапеща и Белград:
- Германия
- Донауешинген в провинция Баден-Вюртемберг – реките Бригач и Брег се вливат в Дунав
- Мьоринген ан дер Донау в провинция Баден-Вюртемберг
- Tuttlingen в провинция Баден-Вюртемберг
- Sigmaringen в Baden-Württemberg
- Riedlingen в Baden-Württemberg
- Munderkingen in Baden-Württemberg
- Ehingen in Baden-Württemberg
- Ulm in Baden-Württemberg
- Neu-Ulm в Бавария
- Günzburg в Бавария
- Dillingen an der Donau в Бавария
- Donauwörth в Бавария
- Neuburg an der Donau in Bavaria
- Ingolstadt in Bavaria
- Kelheim in Bavaria
- Regensburg в Бавария
- Straubing в Бавария
- Deggendorf в Бавария
- Passau в Бавария
- Австрия
- Линц, столица на Горна Австрия
- Кремс в Долна Австрия
- Tulln в Долна Австрия
- Виена – столица на Австрия и най-населеният град на Дунав, където заливната равнина на Дунав се нарича Лобау, въпреки че Innere Stadt е разположен далеч от основното течение на Дунав (той е ограничен от Donaukanal – „Дунавски канал“).
- Словакия
- Братислава – столица на Словакия
- Комарно
- Štúrovo
- Унгария
- Мосънмагярóвар
- Дьор
- Комаром
- Esztergom
- Вишеград – Този участък от реката се нарича още Дунавски завой.
- Vác
- Szentendre
- Göd
- Dunakeszi
- Будапеща – столица на Унгария, най-големият град и най-голямата агломерация на река Дунав (около 3 300 000 души).
- Szigetszentmiklós
- Százhalombatta
- Ráckeve
- Adony
- Dunaújváros
- Dunaföldvár
- Paks
- Калоца
- Baja
- Мохач
- Хърватия
- Вуковар
- Ilok
- Сърбия
- Апатин
- Bačka Palanka
- Черевич
- Futog
- Veternik
- Нови Сад
- Сремски Карловци
- Земун
- Белград – столица на Сърбия
- Панчево
- Смедерево
- Ковин
- Велико Градище
- Голубац
- Donji Milanovac
- Kladovo
- България
- Видин
- Лом
- Козлодуй
- Оряхово
- Никопол
- Белене
- Свищов
- Русе
- Тутракан
- Силистра
- Румъния
- Молдова Nouă
- Orșova
- Drobeta-Turnu Severin
- Calafat
- Bechet
- Dăbuleni
- Corabia
- Турну Мъгуреле
- Zimnicea
- Гюргево
- Oltenița
- Călărași
- Fetești
- Cernavodă
- Hârșova
- Brăila – граница на морския сектор на река Дунав
- Galați – най-голямото пристанище на река Дунав
- Isaccea
- Тулча
- Sulina – последният град, през който преминава река Дунав
- Молдова
- Джурджулещи
- Украйна
- Reni
- Izmail
- Kiliya
- Vylkove
